Унгарски културен институт – програма за октомври 2011 г.

31.10.2011 | Новини

УНГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ – МЕСЕЧНА ПРОГРАМА – НОЕМВРИ 2011

СРАМ Тази ненаситна и гневна жажда, която ме измъчваше в младежките години, жаждата да обясня света с всяка негова подробност, тайна и скрит смисъл, тази ненаситна жажда се превърна в чувство за срам. Вече не искам да обяснявам света. По ред причини. Преди всичко, защото не го разбирам.

(Шандор Мараи: Четирите сезона – ноември)

2 ноември, сряда, 18.30 часа

Унгарски културен институт

  • УНГАРСКА ЗАДУШНИЦА – СПОМЕН ЗА МАЛИНА ТОМОВА
  • С участието на приятели на поетесата – Божана Апостолова, Марин Бодаков, Марин Георгиев, Георги Господинов, Илко Димитров, Маргарит Жеков, Антонина Желязкова, Калоян Игнатовски, Румяна Петкова, Едвин Сугарев, Чавдар Ценов, Васил Чапразов, Силвия Чолева и други.

Малина Томова е родена през 1950 г. в гр. Пловдив. Завършва руска гимназия в Пловдив (1968) и руска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски” (1976). Сътрудничи на вестниците „Народна младеж”, „Пулс”, „Литературен фронт” и списанията „Тракия”, „Септември”, „Пламък” и др. Редактор в „Литературен вестник”. Собственик на издателство „Стигмати” (от 1996). Един от основателите на Сдружението на български писатели (18.02.1994). Издава стихосбирките „Душа” (1978), „Ежелюбов” (1987), „Стигмати. Книга на познанието” (1994). Автор е на сценария на игралния филм „Гори, гори, огънче”, който получава Награда на кинокритиката (1994), и на документалния филм „Василица” (1996). Превежда от руски език. Нейни стихове са преведени на английски, испански, руски и унгарски езици. Умира на 18.09.2011 г.

Издателство „Стигмати” издаде едни от най-емблематичните произведения от класическата и съвременната унгарска литература. Ето кои: „Чадърът на Свети Петър” (Калман Миксат), „Трагедията на човека” (Имре Мадач), „Изповедите на един буржоа”, „Свещите изгарят докрай” (Шандор Мараи), „Три пиеси” (Ласло Немет), „Пътешественик и лунна светлина” (Антал Серб), „Безсъдбовност”, „Кадиш за нероденото дете” (Имре Кертес), „Не бойте се” (Анна Йокаи), „Сатанинско танго” (Ласло Краснахоркаи), „Една жена” (Петер Естерхази), „Сред нишките” (Анна Киш), „33 стихотворения” (Йожеф Уташи), „Хайку календар” (Янош Чонтош), „Апокриф” (Янош Пилински), „Фортисимото на щуреца” (Льоринц Сабо), антологията „Цветни мастила”.

3 ноември, четвъртък, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • ФОТОИЗЛОЖБА „МОСТОВЕТЕ НА ДУНАВ” С УЧАСТИЕТО НА АВТОРА ПЕТЕР ДЮКИЧ
  • В рамките на „Дунавската стратегия”

В продължение на 2 години Петер Дюкич снима всички 342 моста на река Дунав, включително тези по плавателните странични ръкави. Някои фотографии са правени от въздуха, други от водата и от сушата. Първата изложба на автора с тази обширна тема е по време на Международната конференция за Дунавската стратегия.

Целият труд на Дюкич е събран в албум, съдържащ 962 снимки, публикуван на английски и унгарски език. Съавтори и редактори на подробната информация за всеки от обектите са инженерите и специалистите по мостове д-р Херберт Трейгър и д-р Ерньо Тот. Това е първата книга в света, която образно и подробно показва всеки един от мостовете на река Дунав със снимки и обяснения.

За Петер Дюкич мостовете са силни метафори. Той е уверен, че басейнът на река Дунав може да бъде регионът, който ще поведе цяла Европа към положителни промени. „Ако използваме нашите природни ресурси по-ефективно, и развиваме по-тясно сътрудничество между дунавските държави, това може да ни помогне да направим първите стъпки към промяната. Имаме нужда от велики умове, за да обърнем кораба в правилната посока”.

Досега изложбата бе показана във Видин и Русе.

Изложбата ще продължи до 7 декември

8 ноември, вторник, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ НА НОМИНИРАНИТЕ И НАГРАДЕНИТЕ МЛАДИ АВТОРИ ОТ КОНКУРСА НА ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК И НБУ
  • С участието на: Александър Христов, Преслав Ганев, Пресиян Пенчев, Димитър Калчев, Жасмина Тачева, Златина Димитрова, Стоян Ненов, Мартина Вичева, Ангел Иванов, Атанаска Методиева, Вили Кастрев, Владимир Игнатов, Лидия Кирилова, Паула Ангелова, Андриана Спасова, Елена Борисова, Зорница Андонова, Тея Сугарева, Христо Мухтанов, Ясен Василев

9 ноември, сряда, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • Миклош Янчо на 90 години – Прожекция на филма „ЕЛЕКТРА, МОЯ ЛЮБОВ”
  • Режисьор: Миклош Янчо, Сценаристи: Дюла Хернади, Ласло Дюрко, Миклош Вашархеи, Музика: Тамаш Чех, Бела Вавринец, Оператор: Янош Кенде, Монтаж: Золтан Фаркаш. С участието на: Мари Тьорьочик, Дьорд Черхалми, Йожеф Мадараш, Лайош Балажович, Тамаш Чех, Балаж Галко, Жолт Кьортвейеши
  • Филмът е с номинация за наградата „Златната палма” – Кан, 1975
  • Продължение на цикъл от филми на Янчо, стартирал през септември т.г.

Унгарският режисьор и сценарист Миклош Янчо е роден на 27 септември 1921 г. Двукратен носител на престижната унгарска награда „Кошут”, а също така и на наградата „Бела Балаж” (връчвана на изтъкнати представители на унгарската кинематография), наградата на кинофестивалите в Кан и Венеция за цялостно творчество. Автор на 30 игрални и на множество късометражни и документални филма.

За филма: Филмът разглежда от модерна гледна точка формите на поведение срещу тиранията. Електра и Орест се борят срещу потисничеството не само в името на правдата и закона, но и в името на революцията. В деня на възкачването на трона на Егист народът мълчи, само „побърканата” Електра се бунтува срещу брат си, очаквайки Орест, който наистина се появява и отмъщава за убийството на техния баща. След това братът и сестрата слагат край на живота си, за да възкръснат като птицата феникс там, където е необходима свободата.

10 ноември, четвъртък, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • ИНФОРМАЦИОННА СРЕЩА ЗА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО – Прожекция на филм
  • По повод Годината на доброволчеството. Организатор: Си Ви Ес България

15 ноември, вторник, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • ДЕН НА УНГАРСКИЯ ЕЗИК – В рамките на Клуб „Приятели на Унгария”

На 26 септември т.г. с решение на Народното събрание на Република Унгария е взето решение 13 ноември да бъде официалният ден на унгарския език.

Каним студентите от специалност „Унгарска филология”, курсисти и всички, които обичат унгарската култура, да вземат участие в нашата викторина, посветена на Унгария и унгарския език и на урок по унгарски народни танци. За всички отговорили на нашите въпроси, ще има награди!

Въпросите ще бъдат от областта на: литературата, историята, унгарски откриватели и нобелисти, география, филми и естествено любопитни факти за унгарския език.

16 ноември, сряда, 16.00 часа

Плевен – Художествена галерия „Илия Бешков”

  • ОТКРИВАНЕ НА ФОТОИЗЛОЖБИТЕ: „НЕПРЕДНАМЕРЕНАТА СВЕТЛИНА” НА ЗОЛТАН ВАНЧО и „ФОТОГРАФИИ ОТ 56-ТА” НА ЙЕНЬО ЛЕХЕЛ

Золтан Ванчо (1972), фотограф. Работи като фоторепортер, водещ на фоторубрика в интернетпортал и като преподавател. Член на: Национално сдружение на унгарските творци (MAOE) (2005); Young Photographers United (YPU) (2004); Съюз на унгарските фотографи (MFSZ) (2002); Председателство на Съюза на унгарските фотографи (2002–2005); Младежко студио за фотоизкуство (1996–2006). Носител на множество стипендии и награди. Автор на самостоятелни изложби в Унгария, Словакия, Франция, Италия, Белгия, Куба, както и в редица групови изложби в Унгария и чужбина. Автор на няколко самостоятелни фотоалбума.

Йеньо Лехел, отлично снимащият аматьор фотограф, инженер по железопътно строителство, в края на октомври и началото на ноември 1956 г. заснема всички сцени на действие на революцията.  Булевард „Ференц”, булевард „Юльои”, площад „Сабадшаг”, улица „Футо”, ул. „Пратер”, площад „Кьозтаршашаг”, площад „Чизма” на булевард „Дьорд Дожа” – всички те са на филмите му. По време на петте си „разходки” из Будапеща зарежда три филма Fortepan Super от 20DIN–а в своя фотоапарат Kodak Vollenda 6×6 и прави общо 29 фотографии. При една от разходките си взима със себе си и децата си, не го е било страх, не е имало от какво да се бои. Мислел е, вярвал е, че комунистическият режим е рухнал, съветските военни части се изтеглят, законното правителство на страната започва възстановителната дейност. Градът е бил спокоен, хората изпълнени с надежда и освободени.

След това идва 4 ноември, обстрелът над града и последвалите, ликвидиращи и най-малката искра на надежда диви, кървави репресии.” (Ласло Хариш)

Изложбите ще продължат до 6 декември

16 ноември, сряда, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • „ДУНАВСКИ ЕТЮДИ” – Представяне на стихосбирката „Стихотворения” от Йордан Палежев (Издателство „Мисъл” и Издателство „Литературен форум”, 2011)
  • Книгата представя: проф. Божидар Кунчев, литературен критик

Йордан Йорданов Палежев (1940), поет и литературен историк. Завършва специалност български език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През януари 1966 г. е изключен от университета „за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание“; води се следствие по чл. 108 от Наказателния кодекс, защитата на група писатели, участници в четенето, осуетява съдебната разправа. Публикува рядко. Първата му стихосбирка „Слънчев процеп“, излиза през 1987 г. След промените през 1989 г. издава последователно стихосбирките: „Мълком”, Български писател, 1992; „Скални приписки”, Българска сбирка – Литературен форум, 1998; „Кой знае…“, Нов Златорог, 2004; „Йордан Палежев, представен от Здравко Недков, Божидар Кунчев. Стихотворения”, Мисъл, Българска сбирка – Литературен форум, 2011. Превежда избрани стихове от класика на латвийската литература Янис Райнис, отпечатани в двуезично издание „Pasauls vientulība / Самотата на света”, Данграфик, 2000 и цикли от Константинос Кавафис и Жюл Сюпервиел. Негови творби са преведени на няколко езика. Автор на две прозаични книги: „Ивица бяла светлина”, Народна младеж, 1976, и „Тихата инквизиция. Софийски етюди”, Издателско ателие Аб, 2009.

Изследва документалното наследство на Захари Стоянов. Издал „Захари Стоянов. Непознати страници (материали от личния архив на писателя)”, ч. 1, Наука и изкуство, 1981; ч. 2 „Съединението”, Денница, 1995; ч. 3 „Поборници-държавници“, Академично издателство Марин Дринов, 2005. Сценарист на документални филми, продукция на БНТ. Член на Съюза на българските писатели, след разцеплението – на Сдружение на български писатели.

17 ноември, четвъртък, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • ПРЕДСТАВЯНЕ НА СБОРНИКА „ЛИТЕРАТУРНАТА КРИТИКА В УНГАРИЯ ПРЕЗ ХХ ВЕК” (Изд. Гутенберг, 2011)
  • Представят: Ласло Бедеч, съставител и Стефка Хрусанова, преводач
  • Книгата се издава със съдействието на Фондация „Милан Фющ” и на Унгарския културен институт

Представените в сборника автори Михай Сегеди-Масак, Дьорд Боднар, Шандор Олас, Дьорд Послер, Дьорд Твердота, Габор Шейн, Янош Саваи, Андраш Вереш, Агнеш Хелер и Петер Балаша разглеждат различни въпроси и теми (списание „Нюгат”, Костолани, Имре Кертес, поетическия език и унгарската поезия от ХХ век и др.).

„Вярваме, че изданието ще привлече вниманието не само на интересуващите се от унгарската литература читатели и на студентите от специалност „Унгарска филология”, а и на всички, които се стремят да разберат по-добре културата на Централна и Източна Европа и търсят общите корени, общите исторически преживявания на народите от този район, търсят сходство в чувствата, съдбата, опита им…. Книгата дава възможност и за поглед към разнообразието на унгарската есеистика. Литературата винаги е затворена в езика, но освен преводачите тъкмо критиците са тези, които могат да помогнат за разкриването на произведенията пред други култури, други езици, пред друга читателска публика.” (Ласло Бедеч, литературовед, лектор по унгарски език в Софийския университет)

22 ноември, вторник, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • ПРЕМИЕРА НА КНИГАТА НА ШАНДОР ТАР „АРЕНАТА ПРЕД ТЕБ” (издателство Ерго)
  • Представя: Яница Радева
  • С участието на актьора Богдан Глишев
  • Книгата се издава с помощта на Фондация „Унгарска книга”, Унгарския културен институт и Фондация „Унгарска преводаческа къща”
  • Съставител: Мартин Христов, Превод: Елена Батинкова, Теодора Григорова, Снежина Козарева, Славена Терзиева, Мария Финашкова, Мартин Христов

Шандор Тар (1941-2005) е майстор на късата проза от Унгария. Писателската му кариера възхожда през деветдесетте години, за да стигне след злостните удари на съдбата през 1999-а до безславния си залез, когато публично оповестяват, че Тар е доносничил на тайните служби на соцрежима, не доброволно, разбира се, и мъчен от угризения на съвестта, подир няколкогодишна физическа и психическа агония, интензивен самоунищожителен алкохолизъм, постоянни дезинтоксикации и психиатрични лечения, през 2005 г. умира. Наскоро издаденият му и в България роман ноар „Сивия гълъб” става сензация за 2008 г.

За книгата: Героите от разказите на Шандор Тар са делнични фигури, несполуките им са провал не на извънредни намерения, а на желанието за нормален до баналност живот, на стремежа да се впишат в света на обикновените хора. Ако ги възприемаме от гледна точка на кафкианската или бекетската традиции в гражданската литература или през погледа на битническата литература, разположена във времето по-близо до Тар, ще установим, че домогванията им са насочени точно към онова, от което се опитват да избягат опълчилите се срещу скучната уреденост на еснафското общество герои. Причината за трагиката в разказите на Тар е именно там, че нищожността, минимализмът на стремленията на героите му контрастира с непостижимостта на мимолетните им желания, достойни за съжаление, без да са изпитали катарзиса на опрощението. („Капанът на делниците”, Ищван Ладани, превод: Мартин Христов)

24 ноември, четвъртък, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • ПРЕМИЕРА НА КНИГАТА НА ПЛАМЕН ДОЙНОВ „БЪЛГАРСКИЯТ СОЦРЕАЛИЗЪМ 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ” (Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, 2011)
  • Представят: проф. Ивайло Знеполски, проф. Михаил Неделчев и доц. Бойко Пенчев

Пламен ДойновДоцент в Нов български университет, доктор по теория и история на литературата, редактор в седмичника „Литературен вестник”. Автор на критическата книга „Литература в междувековието” (2004), на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век” (2007), на монографията „1907: литература, автономия, канон” (2009), на над сто статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на множество сборници в областта на литературната и културната история на комунизма. Директор на научноизследователската програма на департамент „Нова българистика” на НБУ „Литературата на НРБ (1946-1990), в рамките на която е водещ на издателските поредици „Библиотека „Личности”, „Литературата на НРБ: история и теория”, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ”.

29 ноември, вторник, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • ЧЕТВЪРТО ИЗДАНИЕ НА „СОФИЙСКИ ЕСЕНЕН САЛОН ЗА ПОЕЗИЯ”

„Софийски есенен салон за поезия” се провежда от 2008 г. и е културно събитие, отворено за участие на поети от всички творчески съюзи и сдружения в България. В bgpoetrypages.com са поместени три он-лайн антологии със стихове на участници в предишни срещи.

30 ноември, сряда, 18.00 часа

Унгарски културен институт

  • ВЕЧЕР НА БЪЛГАРИСТА, ПРЕВОДАЧ И ИЗДАТЕЛ ДЬОРД СОНДИ ПО СЛУЧАЙ 65-ГОДИШНИЯ МУ ЮБИЛЕЙ
  • ОТКРИВАНЕ НА ФОТОИЗЛОЖБАТА НА ДЬОРД СОНДИ „ФОТОГРАМИ”
  • Представяне на Издателство „Напкут” (Будапеща) и на най-новото му издание „Културен пътеводител на Унгария”
  • Приветствие от поетесата Екатерина Йосифова

В шестнадесет глави всеки от поканените специалисти в определените от нас сфери на културата като широко понятие, в приблизително пропорционален обем и по лично избран начин излага обобщеното си познание за унгарското в тези области.    Естествено не можем да изискваме пълна изчерпателност, да, всичко написано е субективна гледна точка, основните теми, изброяванията винаги биха могли да бъдат разширени, но получената така цялостна картина е нова до известна степен, съвкупността от есеистични съчинения има за цел (призвана е за това) настоящото унгарско издание, преведено на чужди езици, да достигне до по-взискателния чуждестранен читател.

Дьорд Сонди е роден на 15 март 1946 г- във Феферниц, Австрия. Завършва унгарска и българска филология в Будапеща. От 1991 г.  е член на редколегията на културно-общественото двуезично будапещенско списание “Хемус”.  Превел е над 11 000 страници проза, 17 000 стиха от българската литература (над 400 автора) – „Записки по българските въстания” от Захари Стоянов, „Бай Ганьо” от Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, „Антихрист” на Емилиян Станев, „Диви разкази” на Николай Хайтов, стихосбирки от Блага Димитрова, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова. Директор на Унгарския културен институт  и съветник при Посолството на Република Унгария в София (1999-2004). 2004-2009 е гост-доцент в СУ ”Св.Климент Охридски”, Унгарска филология. Понастоящем – директор на будапещенското издателство Напкут, главен редактор на списание Напут – от неговата работилница всяка година излизат около 70 издания. Автор на учебник „Български език за говорещи унгарски” и на унгарско-български разговорник, както и на две стихосбирки на български и една на унгарски език. Председател на Фондация за изкуство „Цедруш”. От 1985 г. е доктор на филологическите науки. Член на Съюза на унгарските писатели, на Общността към Унгарската академия на науките, на Международното унгарско филологическо сдружение и на Съюза на учените в България, почетен член на Сдружение на български писатели и на Съюза на преводачите в България (2004), член в редколегиите на списанията „Хемус” и ”Език и литература” и на Международния консултативен съвет на бакалавърска програма “Език и литература”  към Нов български университет, департамент “Нова българистика”. Почетен доктор на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”. Носител на множество награди и отличия.

__________________________________________________________________________________

За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт www.magyarintezet.hu/sofia

Photo Gallery

© 2002 - 2014 Фондация "Етнопалитра". Всички права запазени!

Powered by WordPress | Theme designed by Gabfire